Най -ранният вид технология за печат е разработен в Китай, Япония и Корея. Това беше система за отпечатване на ръце от ad 594 нататък, книгите в Китай бяха отпечатани чрез разтриване на хартия – също изобретявани там – срещу мастилената повърхност на дървени блокове. Тъй като и двете страни на тънките, пореста лист не можеха да бъдат отпечатани, традиционната китайска „книга за акордеон“ беше сгънато и зашита отстрани. Супер квалифицираните майстори могат да дублират, със забележителна точност, красотата на калиграфията.
Императорската държава в Китай беше за много дълго време основният производител на печатни материали. Китай притежаваше огромна бюрократична система, която набираше персонала си чрез изпити за държавна служба. Учебниците за този изпит бяха отпечатани в огромен брой под спонсорството на императорската държава. От шестнадесети век броят на кандидатите за изпит се повиши и това увеличи обема на печат.
До седемнадесети век, тъй като градската култура цъфти в Китай, употребата на печата се разнообразява. Печатът вече не се използва само от учени. Търговците използваха печат в ежедневието си, тъй като те събираха търговска информация. Четенето все повече се превръща в свободно време. Новата читателска аудитория предпочита измислени разкази, поезия, автобиографии, антологии на литературни шедьоври и романтични пиеси. Богатите жени започнаха да четат и много жени започнаха. Публикуване на тяхната поезия и пиеси. Съпругите на научните офиси публикуваха своите произведения, а куртизаните писаха за живота си.
Тази нова култура на четене беше придружена от нова технология. Западните техники за печат и механичните преси са внесени в края на деветнадесети век, тъй като западните сили установяват своите аванпости в Китай. Шанхай стана център на новата печатница, като се грижи за училищата в западния стил. От печатането на ръце сега имаше постепенно преминаване към механичен печат.
Language: Bulgarian